Верую на "Българска орда"

(септември 1941 г.)

Вѣрвамъ!

Вѣрвамъ въ господарския духъ на българския народъ-духъ войнственъ, несъкрушимъ, роденъ, за да заповѣдва.

Вѣрвамъ въ неизчерпаемата бодра сила на българския народъ, калена презъ вѣковетѣ въ суровата борба на живота.

Вѣрвамъ въ дълбоката древность, здравина и способность на предвожданитѣ отъ царския родъ български родове, стигнали до днесъ следъ хилядолѣтенъ естественъ подборъ и свързани помежду си чрезъ безброй кръвни връзки-по-здрави отъ силитѣ на разложението.

Вѣрвамъ въ многовѣковния опитъ на моя народъ, придобитъ презъ суровия му и усиленъ животъ, следъ кървави мѫки и страдания, по стръмния пѫть на великитѣ изпитания.

Вѣрвамъ въ вечнитѣ и очевидни истини на българския мирогледъ, постигнати чрезъ този опитъ.

Вѣрвамъ въ Бога, въ царя и неговия родъ, въ българската достойна войска-лице на народа, въ вѣрностьта, въ дълга, въ суровия животъ и отговорноститѣ.

Вѣрвамъ въ държавотворната сила на българския народъ и въ неговото велико бѫдеще, което войнствената хунорска кръвь която тече въ жилитѣ му, е предопредѣлила като бѫдеще на тежки битки и славни победи надъ враговетѣ му въ борби за нови земи, за да се умножатъ и развиватъ българскитѣ родове до края на свѣта.

(Известия на Българската орда, год. III, №9, септември 1941 г., с. 1)