събота, 9 март 2013 г.

УСТАВЪ НА БЪЛГАРСКАТА ОРДА



(преди 14 декември 1938 г.)



1. Българската орда се образува, за да пази и поддържа живъ пламъка на българския народностенъ духъ, на българскитѣ народни стремежи (идеали) и на старата българска честь.

2. За тази цель тя се стреми да събере всички здрави сили - духовни, нравствени и веществени - на българския народъ и да ги насочи въ вѣрна служба за изграждането на новото величие, могѫщество и господство на българската държава.

3. Българската орда прибира въ своитѣ редове всички достойни членове на истинскитѣ български родове, които са останали вѣрни и сѫ решени да останат вѣрни на своята българска кръвь, на своя народъ, на своята българска държава и на българския царски родъ. 

4. Ордата се бори съ всички срѣдства, които законитѣ и българската честь и нравственость й позволяватъ, срещу враговетѣ на България, независимо кѫде действуватъ тѣ.

5. Българската орда се стреми да унищожи всѣки зародишъ на предателство, невѣрность и измѣна, както и всѣко друго начинание, което разпокѫсва българския народъ и неговитѣ сили или ги насочва въ чужди на България пѫтища.

6. За Българската орда царьтъ на българитѣ е символъ на нейното единство, преданость и вѣрность къмъ високитѣ цели, които си е поставила.

7. Българската орда се ръководи, управлява и представлява отъ главатарь, подпомаганъ отъ единъ съветъ. Главатарьтъ самъ назначава половината отъ съветницитѣ си, а другата половина се избира отъ събора на Ордата.
 До назначаването отъ събора на главатарь Ордата се рѫководи отъ намѣстникъ (главатар не е избран, а длъжността "наместник" се заема от Д. Д. Съсълов). 

8. Главатарьтъ посочва близкитѣ задачи и практически опредѣля реда за постигането имъ, съобразно съ целитѣ и средствата на Ордата, тъй както сѫ изложени въ предходнитѣ членове на устава.

9. Българската орда действува самостоятелно, но сѫщевременно тя ще подкрепя и всѣко друго начинание, което се стреми и действително работи за осѫществяването на сѫщите цели.

10. За членове на Ордата се приематъ чрезъ подборъ всички достойни българи, които желаятъ да служатъ вѣрно на нейнитѣ цели и нравственитѣ качества на които обезпечаватъ напълно доблестното изпълнение на задълженията, които тази служба имъ възлага.

11. Членоветѣ на Българската орда не могатъ да участвуватъ въ сдружения и общества, целитѣ на които сѫ противни или несъвместими съ целитѣ на Ордата. Членуването и участието въ сдружения и общества съ международни връзки и задължения е равносилно съ измѣна спрѣмо Ордата. По изключение участие въ такива сдружения или общества може да се взима само по изричната заповѣдь на главатаря.

12. При постѫпването си въ Ордата неслужилитѣ въ редоветѣ на българската войска даватъ тържествено обещание за вѣрность къмъ царя и България.
 Служилитѣ заявяватъ тържествено, че са пазили и ще пазятъ винаги свято положената отъ тѣхъ войнишка клетва.
 Тѣзи тържествени изявления се даватъ написани и подписани собственорѫчно.

13. Ония отъ членоветѣ на Ордата, които проявятъ особено усърдна дейность, следъ най-малко едногодишно членуване се провъзгласяватъ за воини на Ордата.
 При особени заслуги къмъ целитѣ на Ордата и къмъ България провъзгласяване във войнъ може да стане и преди указания по-горе срокъ. Провъзгласяването на войнъ става отъ главатаря по обосновано предложение на съответния съветникъ.

14. Само войни могатъ да участвуватъ въ рѫководството и управлението на Ордата и нейнитѣ подѣления.
Всички членове-основатели на Ордата се смѣтатъ по право воини.

15. За провеждане своята дейность Ордата образува подѣления въ всѣко селище, въ което се окажатъ поне петима души, отговарящи на условията за членуване въ Ордата.
Подѣленията се рѫководят от предводители, назначавани отъ главатаря.

16. Българската орда набира своитѣ срѣдства отъ членски вноски и отъ дарения. Членскиятъ вносъ е встѫпителенъ и редовенъ. Ордата приема дарения само отъ свои членове.

17. Изразходването на събранитѣ по този начинъ срѣдства става само за целитѣ на Ордата. Редовностьта на разходитѣ се провѣрява отъ Провѣрителния съветъ.

18. Веднъжъ въ годината Българската орда свиква редовенъ съборъ. Съборътъ на Ордата се състои отъ главатаря, намѣстника и съветниците му, всички предводители или тѣхни замѣстници и по единъ представитель, избранъ на всѣки двадесеть или часть отъ двадесеть изправни членове.

19. На редовния съборъ по обявенъ предварително дневенъ редъ се разглежда деятелностьта на Ордата презъ изтеклата година и се даватъ насоки за бѫдещата деятелность.
При нужда на редовния съборъ се приематъ или измѣняватъ правилници, уреждащи живота на Ордата.
По докладъ на Провѣрителния съветъ редовниятъ съборъ на Ордата утвърждава направенитѣ разходи и освобождава отъ отговорность отчетницитѣ
На редовния съборъ се провъзгласяватъ главатарьтъ и неговиятъ намѣстникъ и се избиратъ половината отъ състава на съвета при главатаря, както и всички членове на Провѣрителния съветъ.

20. Българската орда се образува за срокъ отъ деветдесеть и деветь години.
 До свикването на първия редовенъ съборъ Ордата се управлява отъ намѣстникъ и двама съветници, посочени отъ учредителитѣ.



 (Устав на Българската орда. С., 1938 г., в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът - напред". С., 2009 г., с. 752-754)                        


                    

събота, 24 ноември 2012 г.

Верую на "Българска орда"




(септември 1941 г.)


Вѣрвамъ!

Вѣрвамъ въ господарския духъ на българския народъ-духъ войнственъ, несъкрушимъ, роденъ, за да заповѣдва.

Вѣрвамъ въ неизчерпаемата бодра сила на българския народъ, калена презъ вѣковетѣ въ суровата борба на живота.

Вѣрвамъ въ дълбоката древность, здравина и способность на предвожданитѣ отъ царския родъ български родове, стигнали до днесъ следъ хилядолѣтенъ естественъ подборъ и свързани помежду си чрезъ безброй кръвни връзки-по-здрави отъ силитѣ на разложението.

Вѣрвамъ въ многовѣковния опитъ на моя народъ, придобитъ презъ суровия му и усиленъ животъ, следъ кървави мѫки и страдания, по стръмния пѫть на великитѣ изпитания.

Вѣрвамъ въ вечнитѣ и очевидни истини на българския мирогледъ, постигнати чрезъ този опитъ.

Вѣрвамъ въ Бога, въ царя и неговия родъ, въ българската достойна войска-лице на народа, въ вѣрностьта, въ дълга, въ суровия животъ и отговорноститѣ.

Вѣрвамъ въ държавотворната сила на българския народъ и въ неговото велико бѫдеще, което войнствената хунорска кръвь която тече въ жилитѣ му, е предопредѣлила като бѫдеще на тежки битки и славни победи надъ враговетѣ му въ борби за нови земи, за да се умножатъ и развиватъ българскитѣ родове до края на свѣта.


(Известия на Българската орда, год. III, №9, септември 1941 г., с. 1)        






петък, 23 ноември 2012 г.

Българска орда - БО




През 1937 г. консервативният общественик, юристът Димитър Д. Съсълов, застъпник на нов прочит на българската история на древността, събира малоброен елитарен обществен кръг с изразена националистическа ориентация с основна задача изучаването и пропагандирането на прабългарското минало и добродетели. На 16 юни 1938 г. на тази основа се създава и организацията "Българска орда" (БО)

Учредителните и организационните документи на Ордата показват, че тя е създадена като политическа формация с ясно изразена консервативна, антидемократична насоченост. БО се обявява против демократичните порядки, партиите и парламентаризма, либерализма, чуждите влияния, "инородните" елементи. Същевременно се лансира нов, необичаен поглед върху българския национален въпрос и българското политическо и обществено развитие; третирайки миналото, настоящето и бъдещето на българите през призмата на т.нар. "хунорско" начало (Според разбиранията на Д. Д. Съсълов българите произлизат от древните хунори, откъдето произтича и разбирането, че са наследници на Атила (бел на съст. Н. Поппетров)), т.е. на изконни прабългарски добродетели и традиции, от Ордата предлагат връщане към форми на обществена организация, съществували далеч в миналото. 

Особено внимание се отделя на "духа на българската кръв", на военното начало, на племенния начин на излъчване на водачи и др. Категорично се възприема монархическия принцип на държавно устройство, като се постулира "несравнимото превъзходство на българския народ над другите народи". 

Въпреки опитите да изгради свои организации и в провинцията, Ордата никога не надхвърля рамките на затворен интелигентски кръжок, чиито членове и симпатизанти в столицата и страната не надхвърлят стотина. Тя, обаче, провежда сравнително често свои сбирки и издава от 1939 г.  свой орган-в. "Известия".

В текстовете си БО рядко взима становище по актуални политически и стопански въпроси. Тя остава до края на съществуването си -пролетта на 1944 г. , по-скоро като израз на нагласи и политически тенденции сред някои интелигентски среди, отколкото като елемент от политическия живот. Същевременно нейната поява и съществуване показват наличието и на изцяло обърнати към миналото и търсещи напълно самобитни образци за подражание среди.

(Из Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 751-752)